Българска асоциация за невромускулни заболявания

english

Новини

Изследване на кохорта пациенти с мускулна дистрофия на Бекер

Изследване на дълга некодираща РНК в кохорта пациенти с мускулна дистрофия на Бекер: Приложимост към дизайна на екзоните 45-55, прескачащи терапевтична стратегия за Прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен.

 

Мускулната дистрофия на Дюшен (DMD) и мускулната дистрофия на Бекер (BMD) са X-свързани миопатии, характеризиращи се с прогресивна мускулна дистрофия със или без дилатативна кардиомиопатия. Пациентите с DMD не експресират дистрофиновия протеин и изпитват тежко увреждане на заболяването, докато пациентите с BMD експресират дистрофинов протеин, който е по-кратък, но все пак функционален, което води до умерен фенотип. Както е описано в литературата, 63% от пациентите с DMD отговарят на условията за лечение с пропускане на много екзони, като по този начин стават пациенти с BMD с делеция на екзони от 45 до 55 (BMDdel45-55). В резултат на това характеризирането на популация от пациенти с BMDdel45-55 е от голям интерес за терапевтичните подходи.

Проучване разгледа нови агенти за регулиране на миогенезата като продължителна некодираща РНК (lncRNA). Описани са няколко lncRNA, локализирани в интрони 44 и 56 на гена, кодиращ дистрофин, интрони, които са модифицирани при пациенти с BMDdel45-55.

Проучена е популация от 54 пациенти с BMDdel45-55. Целта била да се оцени вариабилността на фенотипа сред тези пациенти чрез: извършване на подробна клинична характеристика, оценка на анализ на последователността на целия геном (WGS) и изследване на модифицираните последователности на lncRNA при тези пациенти. Установено е  профила за присъствие на lncRNA при 38/54 пациенти, геномно, и профила за експресията на тези lncRNA при здрави контролни субекти и в обезсмъртени миобласти от пациенти с DMD. Идентифициран е факта, че една от lncRNAs, lncRNA44s2, действа като възможен ускорител на диференциацията. И интересното е,че експресията на друга lncRNA, lncRNA44s, е свързана с благоприятен клиничен фенотип.

Тези резултати предполагат, че тези две lncRNAs могат да участват, съответно, в процеса на мускулна диференциация и могат да се превърнат в потенциален биомаркер за прогресиране на заболяването.

Новите терапевтични подходи за пациенти с DMD, по-специално делеция на екзони 45 до 55 чрез CRISPR-Cas9 стратегия, трябва да вземат предвид lncRNA последователностите, присъстващи в интроните, граничещи с делеция, за да се оптимизира терапевтичните полза.

 Д-р Елена Гаргаун, доктор по клетъчна и молекулярна биология, работи в екипа „Генна терапия за ДМД и патофизиология на скелетната мускулатура“ в Института по миология за дисертацията си: „Генотип и фенотипна характеристика на пациенти с мускулна дистрофия на Бекер с делеция от екзони 45-55 ”, под наблюдението на Франция Пиетри-Руксел. Нейната работа, проведена в сътрудничество с други научни и клинични екипи и референтни центрове за нервно-мускулни заболявания във Франция, публикувана в списание Biomedicines.